Начало - Храм "Св. цар Борис-Михаил"

ФОТОГАЛЕРИЯ

      История на строежа на храм "Св. цар Борис-Михаил"

Идеята ни за изграждане на нов храм се заражда през 1994 г. Образувано е Църковно настоятелство. Открита е втора енория с благословението на приснопаметния пловдивски митрополит Арсений и е решено със съгласието на гражданството бъдещия нов храм да носи името на покръстителя на целия български народ "Св. цар Борис-Михаил". През същата година на 10 февруари е извършено Водосвещение на дадения безвъзмездно парцел от Общински съвет - Септември. Открита била банкова сметка за набиране на парични средства. Изготвен бил архитиктурен проект от "Архкомплект ЕТ Юри Георгиев", гр. София.

Една от главните причини да се започне изграждането на нов храм в града била, че единствения храм "Св. свщмчк Харалампий", който бил построен преди освобождението на България от османско робство вече бил на 136 години. По време на големи Господски и Богородични празници този храм не могъл да побере православните християни от целия град. Друга основателна причина била тази, че през 20-те години на миналия век градът се разрастна по територия и старият храм остава в покрайнините му, а богомолците не могат да посещават навреме св. Литургия.

Първата копка на храма е направена през 1998 г., но поради липса на финансови средства строежът се замразява.

С финансова субсидия от Св. Пловдивска митрополия в средата на м. ноември 2003 година се започна отново изграждането на новия храм.

През годините строежът върви трудно, поради недостиг на финансови средства. Основните парични средства били от Св. Пловдивска митрополия , Община Септември и "ВРЗ-99" АД, гр. Септември.

През 2004 година, на 2 май, денят в който се празнува паметта на св. цар Борис-Михаил, по решение на енорийските свещеници след св. Литургия в храм "Св. Харалампий" било извършено Литийно шествие до новостроящия се храм. На строежа бил отслужен Водосвет и Молебен за измолване Божията помощ за продължаване и довършване на строежа. От този момент нататък работата по храма не е спирала. Литийното шествие вече се превърнало в традиция, очаквана с нетърпение от християните в града.

      Архитектура

     Храмът е кръстокуполна трикорабна базилика, с обща площ 300 кв. м. В притвора са разположени помещения за продажба на свещи, канцелария и отделение за св. Кръщение. На нивото на хорбалкона има стаи за репетиция на църковния хор и канцелария. Под храмът има крипта с площ 300 кв. м., в която е предвиден да се създаде и работи просветен Енорийски център. Височината на купола е 13 метра. Камбанарията е долепена до храма с височина 18 метра, с пет камбани от 40 кг до 280 кг. Храмът е разположен в двор с площ 2,4 дка.

      Житие на св. цар Борис I Покръстител

Изпълнен със страх Божий, си бил жилище на Светия Дух; утвърдил Христовата вяра, си оставил престола и царския жезъл, богоблажени царю Борисе. Поселил се в пустинята, си процъфтял в подвизи и си намерил благодат пред Господа Сега, предстоейки пред престола на Всевишния, моли Христа Бога да даде на народа ни мъдрост и сила, а на нас, молещите те, спасение на душите ни.

Тропар

      Новостроящият се храм в гр. Септември носи името на св. цар Борис Михаил Покръстител (836-907 г.), чиято памет отбелязваме всяка година на 2 май със св. Божествена литургия. Не е случаен изборът на името на този храмов светец, защото той е небесен закрилник на българския народ.

      Първият български християнски владетел е наречен и равноапостолен, с което възхваляваме неговата заслуга за разпространение на християнската вяра като равна на делата на Христовите апостоли. Покръстването на българския народ през 865 г. открива нов път за българската държава. Християнството заменя езическата религия и обединява българи и славяни в обширните български територии. Православната вяра определя насоката на културния живот на българите векове напред и създава условия за развитие на българската писменост и книжнина. Св. цар Борис I успява да прозре в бъдещето и да оцени значението на християнизацията на България за утвърждаването Й като културна европейска държава, достойна и не по-малко велика от другите страни. С помощта на учениците на св. братя Кирил и Методий той осъществил плановете си за просвета на българския народ и извършване на богослужение на роден език. С много политически такт успял да извоюва самостоятелност и независимост за новообразуваната българска Църква, начело на която бил поставен и първият архиепископ Йосиф.

      Денем, облечен в скъпи царски одежди, цар Борис уреждал държавните дела, а нощем тайно в храма облечен във власеница и с преклонени колене, се молел часове на Бога. С Божията помощ и с голяма политическа мъдрост благочестивият княз управлявал българската държава дълги години в пълен мир и благоденствие. В последните години от живота си той се оттеглил от властта и станал монах. И в монашеската килия Борис не преставал да се моли за своя народ и да помага със съвети в държавното управление на своя син Симеон.

      На 2 май 907 г. великият български владетел заменил земното царство с небесното. След неговата смърт от нетленните му мощи се извършвали чудеса, които свидетелстват за светостта му. Светлото име на св. цар Борис трябва да се знае и помни от всеки българин, защото на него нашият народ дължи своето духовно раждане и спасение. И към неговия свят образ трябва да отправяме своите молитви особено днес, в тежките години, за небесна закрила и невидима помощ над българската държава.